Знаете ли какво е времето? Нещо, за което всички се оплакваме, но никой не може да уволни. Винаги си прави каквото си иска – и най-често точно обратното на това, което искаш ти. #не #е #за #разходка
Аз и чадърът, който никога не е там
Имам цял шкаф с чадъри. Това, разбира се, не ми помага, защото всеки път, когато навън завали, всички чадъри са си вкъщи, удобно сгушени на топло, докато аз стоя като мокър герой в поредната романтична драма, само без романтиката. Понякога се чудя дали не се размножават тайно там, защото всеки сезон намирам нов, който не помня да съм купувала. И все пак – когато ми трябва, колекцията ми от чадъри е по-безполезна от диета по Коледа.
И ето ме – излизам да разходя кучетата. Времето изглежда чудесно: слънце, птици, дори съседите за кратко са спрели да ремонтират. Аз почти повярвах, че светът ми крои нещо хубаво. Голямата ми грешка.
Разходката преминава в плувна забава
Отговорът пристига три минути по-късно. От нищото небето се намръщи, духна вятър като от рекламна кампания на магазин за индустриални климатици и след секунда бях в ролята на доброволен участник в телевизионното шоу „Голямото намокряне“. Изглеждах така, сякаш някой е хвърлил върху мен кофа със студена супа.
Кучетата, естествено, приеха ситуацията като най-доброто нещо, което им се е случвало от изобретяването на пилешките хапки. Докато аз се опитвах да скрия телефонa (защото за него ми е жал, а за косата – не толкова), моят любим четириног приятел Пурко реши, че сега е идеалният момент да скочи в локва. Не просто локва. Малко езеро, оформено върху асфалта, което приличаше на спомен от миналогодишния потоп. Водата излетя на височина, достойна за рекорд на Гинес, а аз получих душ без предупреждение.
Изпръскана, подгизнала и с настроение на нула, аз стигнах до логичната мисъл: „Добре, дъждът е хубав за природата“. Само че природата в случая бях аз, а аз определено не цъфтях.
Локвата – новата дискотека
Моето второ куче Флопси, по-умното (или поне по-коварното), реши, че ако едно куче скача в локва е забавно, то две кучета в локва са направо фестивал. Започнаха да се гонят в кръг, пръскайки ме от всички страни, докато аз приличах на мокър статист от клип на Бритни Спиърс от 90-те. Чувах вътрешен саундтрак: „Oops!… I did it again“, само че в моя случай беше: „Oops!… те пак скочиха в калта“.
В този момент покрай нас мина съседка, която винаги е облечена сякаш излиза от модно списание. Без една капка дъжд върху нея, разбира се. Спря, усмихна се снизходително и каза:
– Ама колко е хубаво, че вали, нали?
Да. Чудесно. И особено приятно, когато миришеш на мокро куче и локва едновременно. В този момент бях готова да подам молба за развод с метеорологичните условия.
Времето винаги има план
Докато стигнахме до парка, дъждът реши да се спре. Небето се поизясни, птиците отново запяха, а аз вече приличах на изцеден парцал, пуснат за сушене. Вятърът реши да ми довърши прическата, така че косата ми заприлича на сено след торнадо. Естествено, срещнахме други кучкари – усмихнати и с чисти животни. Те гледаха моите, които приличаха на арт инсталация под наслов „Блатото оживява“, и кимаха с онзи поглед: „Ти очевидно не знаеш как се възпитават кучета“.
Е, извинявайте, но моите кучета имат собствено мнение. А когато завали, техният вътрешен компас сочи: „скачай, цапай и изпръскай стопанката максимално“. Чудя се дали, ако ги пусна на изложба, няма да получат медал за „най-креативно използване на кал“.
Предателството на природата
Реших да се прибера бързо, за да избегна нови изненади. Точно когато отключвах входната врата, слънцето отново изгря. Светеше с онази нагла усмивка на котка, която е съборила вазата, но се прави, че нищо не е станало. Вятърът утихна, въздухът ухаеше на свежест, а аз ухаех на блато.
Аз стоях с два кални кучешки таралежа до себе си, мокра от глава до пети, и мислех: „Добре, поне утре няма как да е по-лошо“. В този момент съседът от втория етаж излезе на балкона с биричка в ръка и подхвърли:
– Ей, за вас явно душът е безплатен!
Не отговорих. Бях заета да мисля как да не оставя кални следи по стълбището.
Тогава чух прогнозата по телевизията: „Очаква се слънчево време с краткотрайни, но интензивни превалявания“. Преведено: „Времето ще си играе с нервите ти“.
Урокът
Какво научих от този ден?
– Никога не вярвай на синьо небе.
– Чадърите са създадени да стоят у дома, за да се чувстваш глупав.
– Кучетата са вечно на страната на дъжда.
– И най-вече – времето е като лош комедиант: никога не знаеш кога ще те изненада с кофти шега.
И ако някой ден решите, че времето е ваш приятел – елате с мен и моите кучета на разходка. Само не забравяйте: облечете се в най-доброто си настроение. Останалото така или иначе ще бъде мокро.
Последвай ни: