🐾 Котка в Zoom – кратка история
Работата от вкъщи има своите предимства – кафе по пижама, постоянна близост до хладилника и котешко мъркане…
Или по-скоро – КОТЕШКО БЕДСТВИЕ.
Всичко започна обикновено. Щяхме да правим оперативка в Zoom с колегите. Разговорът тъкмо започваше. „Днес ти ще водиш срещата“, каза шефът, докато аз небрежно бутах наградки под бюрото – подкуп за Кода, моя котарак-помощник в работата. Но, както щях да разбера скоро, той не беше в настроение за наградки, а за слава.
Zoom се зареди, колегите се появиха на екрана, и в секундата, в която понечих да кажа нещо… Кода се струполи на клавиатурата като парашутист, чийто парашут е отказал да се отвори. Екрана премигна. Презентацията се затвори. Вместо това в чата се появи емоджи на… риба?!
“О, колко сладка котка!”, “Хаха, тая котка кърти!”, “Въй, чи яко!”, чуха се няколко гласа.
Кода, опиянен от вниманието, направи несполучлив пирует върху клавиатурата и изключи микрофона ми… После го включи… После реши, че Петър от Счетоводния отдел трябва да поеме главната роля в разговора – с една добре премерена лапа върху бутона „Spotlight“, той му даде думата.
Петър, хапващ небрежно баничка в кухнята си, изведнъж беше водещ на срещата. Много изненадан водещ.
Аз отчаяно се опитвах да изгоня Кода, а всички се заливаха от смях. Шефът се хилеше най-много. „Тази котка има усет за разпределение на задачите“, каза той през сълзи.
След това Кода се разположи отляво на клавиатурата (естествено – в кадър) и зае поза „Сфинкс“. Даже мустачките му излъчваха задоволство.
Презентацията беше забравена. Започнаха да се обсъждат важни въпроси: „Коя е любимата му храна?“, „Дали е минал курс по мениджмънт?“, „Ще дойде ли на следващия тиймбилдинг?“.
Срещата завърши с официално решение – Кода получава титлата „Директор по отвличане на вниманието“ и… служебна риба. Плюшена, но със символика.
Оттогава, при всяка онлайн среща всички питат първо:
„Кода тук ли е?“
А аз кимам… и се отдръпвам настрани, за да се настани Кода.
Защото аз съм просто асистент. На котка.
Последвай ни: