Истински ужас на Хелоуин

Истински ужас на Хелоуин.
Или как с Пурко видяхме неща, които не могат да се “развидят“

Нямам нищо против Хелоуин.
Сериозно — приветствам всяка причина да облечем нещо абсурдно, да боядисаме лице и да ядем сладко без да ни гледат странно. Самата аз обаче никога не съм го празнувала. Не защото имам нещо против тиквите и костюмите, просто “по мое време” не беше навлязло съвсем, а сега може и да ме арестуват, ако тръгна да обикалям къщите за бонбони. Особено с моя демон Пурко, който прави пакости по подразбиране.

Но това, което видях в навечението на този Хелоуин…
Това не беше просто празник. Това не беше и древен езически обичай даже.
Това беше нещо много по-страшно. Нещо, което не пожелавам на нито един вампир, вещица, демон или чудовище да вижда.
Това беше… истински ужас на Хелоуин.

Когато вещиците още държаха метлите изправени

Беше ранна вечер и изведох на разходка Пурко — моето куче с душа на заядлив хамстер и стомах на прахосмукачка. Още преди да стигнем края на улицата, чухме смях, музика и… тиква, която според звука беше станала жертва на чук.

В местното заведение очевидно се готвеше купон. Пред входа се суетяха маскирани хора, а аз — като всяка нормална жена с повод в едната ръка и торбичка за акита в другата — спрях да разгледам. 

Имаше вампир с шапка на мастър шеф от кулинарно предаване.
Мумия, която се беше отказала по средата на превръзката и изглеждаше като клиент, избягал от Травматологията през прозореца…на петия етаж.
Вещица, която очевидно беше решила, че метлата е твърде демоде и беше дошла с електрическа тротинетка.
И, разбира се, три секси медицински сестри, които вероятно бяха от различни отделения, но с еднаква липса на плат в униформата.

Пурко се спря, изгледа ги подозрително и изръмжа тихо.
– Не, това не са котки, не може да ги гониш – обясних му. 
(Макар че имаше и една котка – доста продкубана, защото и на нея, както на сестрите, липсваше доста материал от костюма.)
Той въздъхна дълбоко и продължи по неотложни задачи.

Прибрахме се, уж доволни, че сме се разминали с цялата дандания.
Но, както ще се окаже, съдбата имаше други планове за нашите черва.

Грачещи вещици и прокълнати стомаси

Час по-късно Пурко издаде онзи добре познат звук на надвисваща катастрофа. Рядко щастие. И това ако не е истински ужас на Хелоуин… Уви, не е най-лошото от вечерта.
И така — второ излизане.

Навън вече беше настъпил онзи магически час, когато нормалните хора се ориентират към страната на сънищата, а вампирите и бившите студенти излизат за нова доза алкохол.

Докато Пурко се опитваше да намери „точното място“ (винаги е важно, дори при апокалипсис), от заведението се чу нещо между заклинание и опит за караоке:
„Хубава си, моя горооо…“ — само че вместо песен, звучеше като екзорсизъм с микрофон.

Иззад оградата се появи вещица с метла и чаша вино, която се опитваше да кацне… в кофата за боклук.
– Летя-я-я! – извика тя и изчезна в сенките.
– Ако това не е реклама за антидепресанти, не знам какво е – казах си аз, докато дърпах повода в обратната посока.

Истински ужас на Хелоуин – кулминацията на ужаса

Два часа по-късно — трето излизане. Пробиотикът, който дадох на Пурко по-рано, още не беше подействал.
Този път сцената беше готова за филм на ужасите.

Пияни вещици танцуваха върху масата под ритмите на Азис. Едната беше объркала заклинанието и вместо метла, държеше бутилка в ръка, крещейки:
„Сим Сала Бим, налей ми джин!“.

На входа върколак се натискаше със Смърфиета. Отстрани вампир повръщаше в тревата с такъв драматизъм, че дори Шекспир би се изправил да ръкопляска. А една секси медицинска сестра му подаваше салфетки и го окуражаваше:
– Давай, Владо, изкарай демоните!

Пурко гледаше с широко отворени очи. После тихо подви опашка и погледна нагоре към мен, сякаш казваше:
„Моля те, дай да се прибираме вече.“

Прибрахме се като двама ветерани от битка. Той се качи на дивана, въздъхна и заспа. А аз си казах:
„Ако тази нощ се наложи да излезем още веднъж, ще му сложа маска на тиква и ще го пратя сам.“

Сутринта след ужасa

На следващата сутрин се осмелих да надзърна към мястото на събитието.
Там, където снощи вилнееха чудовища, сега цареше тишина…
Почти.

Върху тротоара стоеше метла, забита в саксия, и до нея — един вампирски зъб, вероятно изкуствен (надявам се).
А на масата — самотно парче от перука и празна бутилка с етикет „светена вода / домашна ракия“.

И така — тази година не празнувах Хелоуин, но Хелоуин дойде при мен.
Без покана. Без предупреждение.
Само с тиква, танцуваща вещица и няколко психически травми.

И помнете — чудовищата не винаги живеят под леглото.
Понякога просто излизат на купон в съседното заведение и пеят О, тигре, тигре.
Край: Истински ужас на Хелоуин.